Конезавод "Кабиюк" е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен, на средна надморска височина 194 м. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на руско-турската освободителна война всички коне от конезавода биват извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената Българска държава го заварва празен.

     През 1883 година поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод коне и липса на квалифициран персонал, той бива затворен четири години по-късно. Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 година под името "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо "Кабиюк". От тогава до сега той функционира без прекъсване. От самото начало в стопанството започва обособяването на вспомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден. Първоначално те са служели само за задоволяване на собствените нуждите, но по-късно биват оформени като племенни отдели. По тази причина през 1911 година конезаводът е преименуван в "Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници". По-късно стопанството продължава дейността си под името "Държавно

земеделско стопанство "Васил Коларов". От 1963 година в състава на Академията на селскостопанските науки, "Кабиюк" действа като "Държавно племенно животновъдно стопанство "Васил Коларов", "Опитна станция по биволовъдство и коневъдство "Кабиюк", "Държавен племенен семепроизводствен комплекс "Кабиюк" и др. През 2004 г. с приемането на закона за животновъдството, стопанството е преименувано в "Държавно предприятие Кабиюк". В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите, както и да бъде защитено от приватизация и обявяване в несъстоятелност. Основна насока в дейността е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, както и запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват. Тази дейност се субсидира от държавата.